Иисус, Христос, пророческия Дух на прахристиянството, в нашето време опъна могъщ лък чрез пророчката реч. Универсален живот широм по света значи: Универсалния вечен Дух, Бог в Иисуса, Христа, донесе в света всеобширно дело. Неговото излъчване се засилва в хората които са с добра воля. Могъщият лък е като могъща дъга която във всички фасети на вътрешната светлина се протяга около Земята.

Иисус от Назарет, синът Божи, не беше един духовник. Неговото учение беше и е най високото духовно ниво, за което Той ни поучаваше от вечното съществуване. Най високото съществуване няма Църква. Той и не основа Църква. Защото Иисус от Назарет беше Дух от вечният Дух, от съвршенството, той нямаше титла, а нито средства и не постави “висока духовност”.

Иисус от Назарет говореше да го следваме. Той искаше неговото учение да се осъществява. Единствено от осъществяването настъпва Царството на мира на Иисуса Христа, което Той навести.

Секоя надворешна Църква е една институция, която е испълнета с традиции, т.е. ритуали, догми, вероисповедания и слично. Където има традиция, тамо има не само състояние на мируване, но и върщане назад. Това доживяваме днес от институционалната Църква основана от човек.

Духът Божи не допуска да бъде стегнат в шаблони, които свещенския сталеж във времето на Иисус а също тъка и днешният свещенски сталеж иска да Му наложи на гoлемия, всеопхватен Дух чрес институционални прогласи.

Тамо където хората желаят да следват Христа тъка като испълняват, това което Иисус желаеше,тия са непосредно в прахристиянското тeчение, което в пророческия Дух се раздвижи вече по Христа. От раните християни се известява че едни имали дарба за исцеление, други дарба за пророщво. Във всички времена имаше просветени хора и мистици, имаше християнски движиния които се ослободиха от стегите на догматическото и ритуално църковно водство за да го следат единствено Незаретчанеца, т.е. стъпка по стъпка и да го испълняват Неговото учение, а не учението на институционалната ”висока духовност”. На пример, богомилите, катарите, валденците и други Го следеха голямия Дух и се стараеха да Му изразят чест на Иисуса, Христа, а не на църковната институция. Поради това, много от тях бяха измъчвани до смрът од църковната инквизиця.

И днес пак има хора които се приключват директно към учението на Иисус от Назарет и на прахристиянството; и днес пак говори Пророчкият Дух - чрез една жена със земно име Габриеле, чрез която е настанало могъщо дело на обява чрез безброй книги, касети, CD-а и стотици радиостанции.

Пророчкият Дух, Христос Божий, даде преглед във всемощните и вечно владеещи закони на вечния живот. Той учеше и преди 27 години а учи и днес на това голямо космическо съществуване, което идва на Земята и на хората които са на пътя към миролюбивостта и донася Царството на мира.

Иисус, Христос, учеше и учи за всеопхватния Закон. Той напътваше и напътства всеки човек в закона на причината и последицата. Иисус, Христос, и небесните гласници учат за Вътрешния път, за да се отворят в душата седъмте основни сили на съществуването, които носят свобода, щастие и вътрешен успех, мир и миролюбивост на хората които развиват любовта към всеопхватния вечен Дух. На този начин човекът става здрав, щастлив и миролюбив, за да го заснове тъка Царството на мира, което беше наявено още от пророците на Стария Завет и Иисус, Христос.

В  този мощен лък, опънат широм по света, който беше обявен още от Ноя, мощният Дух, чрез хората, следбеници на Иисус, Христос, основа общеполезни социални и медицински заведения и земеделие в унисон с природата и без отглеждане на животни за исползване, земеделие което произвежда напълно природни продукти на миролюбив начин и ги доставя на хората на пазарите или на домашните адреси на хората.

Иисус, Христос, чрез Своята пророчка, учи днес за Вътрешния път. Чрез радиото той се шири низ целия свят, а хората от целата Земя вървят по този път. Неговата реч, която тече низ Земята в могъщ лък, АЗ СЪМ КОЙТО АЗ СЪМ, обхваща всички хора с добра воля.

Учението на Иисус от Назарет беше и е абсолютно свободно учение; това е отразено в изречението “Следете Ме!”. Иисус не присили нито един човек да вярва в Божията реч. Той учеше за пътя към вечния отец и за него учи и днес като Христос. Днес както и тогова, гласи: Който желае да приеме Неговото учение, той върви по пътя на Проповедта на Планината и на Десетте Заповеди, значи той го следи Иисус Христос. В учението на Иисус, Христос, лежи основния камък на Царството на мира. Който го живее, стъпка по стъпка, миролюбивото учение на Иисус, Христос, т.е. който го изпълнява, т о й изгражда Царството Божие на Земята.

Много днешни прахристияни са устремени да следят Иисус, Христос, за да може да възникне Неговото Царство на мира, което първо се появява в сърцето на онези които стъпка по стъпка изпълняват Неговото учение. Ние прахристияните които Го следим Назаретчанина, нямаме ниту догми ниту ритуали, ние не сме вързани за церемонии и вероисповеди. Ние се чувствуваме свободни в единния Дух, в Духът на Назаретчанина, на Иисус Христос, който е Откупител на всички хора и души.

Иисус, Христос, който е вътрешния лекар и изцелител, повдигна Световния център за изцеление с молитва и вяра, който зрачи на Земята в светлия лък на съществуването.

Во Габриеле-Фондацията дава гаранция че Делото на любовта към ближния ще бъде водено в смисъл на учението на Иисус, Христос, и в изпълнение на Божията воля. Отговорните на Фондацията гарантират за това пред Бога, а също така и пред властите на този свят. Приятелите на Фондацията които го потдържат съзнават че мирът между хората и мирът между човека и животното вървят заедно. Те постъпват в свестта, че целият живот идва от Бога и че природата и животните, също както и ние хората, сме проструени от Неговата сила. Сега става очевидно във външното онова което произлиза от духовните основи, от голямото обявено дело на Бога чрез Габриеле: Първите основи на Царството на мира.

Сега става очевидно във външното онова което произлиза от духовните основи, от голямото обявено дело на Бога чрез Габриеле: Първите основи на Царството на мира.